Миопунктура

Миопунктурата  е  тарапевтична акопунктурна система ,която с помощта на тънка игла се прави сухо обождане в най-дълбоките и трудно достъпни мускули на тялото. По този начин, чрез намаляването на техния тонус  патологични контрактури  и  скъсявания се постига декомпресия на деликатните и добре защитени  нерви , което създава условия за излекуване.

Миопунктура по Нинов е един от съвременните методи на Сухото обхождане като е естествено продължение на по- стари иглови методики ,като:
1: Класическата акупунктура.
2:Японската инжекторна пунктира от началото на 20 век.
3:Стероидните инфилтрации по Сиракс.
4: Лидокаиновите инфилтрации по Травел-Саймън.
5: Интра-мускулното стимулиране по Гън.

Миопунктурната теория представи на вниманието на научната общественост доказателства за водещата роля на непознати доскоро морфологични субстрати, представляващи етиологичен фактор за повечето мускулно-скелетни страдания .Също така предложи нов патогенетичен модел, обясняващ начина по който най -често боледува нервно-мускулно -скелетния апарат.
Миопунктурата, подобно на другите иглови методи , използва дълги , тънки и монолитни игли, които се въвеждат в болните тъкани с ръце.
Следвайки теорията на Валтер Канон за денервацията при прилагането на миопунктурата, се има впредвид факта, че не винаги мускулно -скелетните болки са белег за травматично или дегенеративно тъканно увреждане.
Често са свързани с компресии върху коренчетата на спиралните нерви, последваща денервация ,мускулна свръхчувствителност на свързаните с компресираните корени паравертебрални или периферни мускули и увреждане на техния колагенен матрекс с оформяне на инсерционити и дори асептични наркози.
В този смисъл основните биологични обекти, върху които се прилага миопунктура са перманентно контрахиралите , скъсени и болезнени мускули.След праведно проведено убождане ,те се отпускат и удължават.Така се премахва паталогичната мускулна тяга, въздействаща върху ставите и се създават условия за тяхното целенасочено манипулиране ,за възстановяване на детерминирания от ставите повърхности и прилежащите лигамент, двигателен обем и оптимална функционалност.

Днес не съществува образно -диагностичен тест за доказване на мускулна спастичност и скъсяване на невропатично алтерирани мускулни структури . Обаче миопунктурната игла , по време на убождане , често преминава през няколко мускулни слоя, до достигане на подлежащия периост. При това един опитен терапевт би регистрирал различна тъканна резистентност от различно напрегнати мускули , като пробождането на скъсени мускули се усеща като преминаване през фасция , септум или друга плътна съединителна тъкан. Някои отдавна контрахирани и фиброзно дегенерирали мускули могат да задържат иглата , а други са толкова трърди ,че имитират костна структура. Така , че миопунктурата е приложима не само за терапия , а и като уникална незаменима диагностика за функционалния статус на дълбоко разположени и недосегаеми за мануален контакт мускулни групи.
Една от най важните задачи при лечението на повечето дегенеративни, възпалителни и компресивни заболявания на опорно- двигателния апарат е премахването на скъсяванията , фиксациите и фиброзните дегенерации на потенциално денервирани и паталогично контрахирали мускули, чрез дълбоки мускулно- периостални убождания (Миопунктура ), предизвикващи тяхната елонгация, реполяризация, реваскуларизация и функционалното им възстановяване .

Възможни реакции по време на лечението със Сухото обхождане
1. Пареща, остра болка, особено когато иглата докосне дермален нервни влакна.
2. Мускулни потрепвания.
3. Тъпа ирадиираща болка.
4. Локално изтръпване и парестезии.
5. Малки хематоми.